събота, 26 октомври 2013 г.

Ханс Хенрик Льойке "Шум"

"Капацитетът на мозъка е неописуем, точно както и силите на Слънцето. Когато той е единственото, което ти оставя, произведенията му са невероятни."
...

Действието в този роман се развива в недалечно бъдеще, когато слънчевата активност причинява редица климатични промени - като се започне от наводнения и се стигне до пълното отказване на всякаква електроника. В романът обаче това не е основен акцент, в смисъл, че авторът не се втурва да ни разказва точно какви катаклизми се случват, а го представя като факт, с който хората вече са свикнали малко или много. Оставя ни сами да си представим какво би било без телефони, телевизия, печки и хладилници и всякакви други уреди, без компютри, особено в градовете. Освен това става ясно, че вече има няколко колонии от хора извън Земята, но тъй като връзката с тях се оказва много трудно осъществима, не научаваме кой знае колко повече.

На фона на всичко това се развиват две истории, които малко се разминават във времето. Понеже действието не е съвсем хронологично, на моменти е малко объркващо и трябва бързо да включиш къде де намираш. На фона на голямото бедствие, сполетяло цялата планета, един полицай води разследване за убийството на няколко млади момичета, намерени все в един и същи район. Това, което ги обединява е състоянието на ума им, който е напълно недоразвит, отговарящ на стадия на развитие на едно бебе. В този ред на мисли едната история в романа е на Марк, слаботоков инженер, който като цяло няма много работа в свят, останал почти без електричество, но който малко по случайност започва да сътрудничи на това разследване. На задната корица пише, че е заподозрян в убийството на тези момичета, което е малко неточно. 

Другата история е на Карл, той живее във време, което малко предхожда слънчевия катаклизъм. Той работи по проект, използващ още неразвитата технология на нано-роботите в човешкото тяло - тук става въпрос основно за пренасяне на съзнанието. И за да допълним картината между тях двамата стои една жена, но конфигурацията не е любовен триъгълник, а нещо доста по-интересно.

Романът на Льойке ми достави истинско удоволствие, наистина много обичам да чета европейски автори, особено пък в този мой любим жанр. Романът не е твърда фантастика, нито апокалиптична, а стои някъде в тази широка граница. Този датски писател има още два романа, издадени на български - "Мисия до Шамаим" и "Ничии земи", с които мисля да се запозная в недалечно бъдеще. 



 Превод на Росица Цветанова

 Издание на Делакорт

 Във Goodreads


Няма коментари:

Публикуване на коментар