понеделник, 3 март 2014 г.

Ахмед Юмит "Паметта на Истанбул"

...

Ахмет Юмит е автор, с който се сблъсквам за първи път, но доколкото видях това така или иначе е първата му преведена на български книга. Автор на трилъри с препратки към историята. "Паметта на Истанбул" е част от поредица с главен герой инспектор Невзад, това е четвъртата книга, но при такива серии не се налага да се четат поред. 

Накратко, в този роман инспектор Невзад разследва седем убийства, станали само в рамките на седмица. Това, което е по-особено е, че убиеца предварително убива жертвите си, след което ги оставя на различни, свързани с историята на Истанбул, места. Освен това поставя в дланите им старинни монети, които препращат към един или друг владетел на града. Затова жертвата на първото убийство е намерена на мястото, където е основан град Истанбул, който по това време се е наричал Византион. Втората жертва - при Колоната на Константин, превърнал града в столица на Римската империя и т.н. Чрез седемте жертви убиеца покрива историята на града от самото му основаване до наши дни.

Екипа на Невзад се състои от него като шеф, Али и Зейнеб. Тримата ще трябва да разплетат този случай, като интересното е, че мотива за убиеца остава доста неясен. Естествено разследването се заплита здраво в множеството исторически факти, както и в легенди за града. Цялата тази част е много интересна, авторът изобщо не се оплита в исторически конспирации, а ни потапя в различни периоди от историята, някои познати, други -  не съвсем. Аз лично научих интересни неща за Византийската и Римската империи, които не знаех. Въпреки че информацията е доста не почуствах досада или отегчение, може би защото е разпределена равномерно в романа, като история и съвременност съществуват безпроблемно заедно. 

Оприличават Ахмед Юмит с Дан Браун, но аз не съм много съгласна. Ако трябва да съм честна Юмит ми хареса много повече. Дан Браун прекалено препуска из действието, не си изгражда героите и залита в конспиративните легенди. Юмит е изградил разказа си по друг начин - определено е обърнал повече внимание на героите си, така че да ги почувстваме добре. Невзад е по-зрял, преживял е голяма семейна трагедия, но обича работата си и я върши добре. Али е млад и буен, първо стреля, после пита, но е от тези герои, които веднага ти стават симпатични. Дамата в това трио, Зейнеб, е уравновесяващата сила, тя също е млада, но малко по-спокойна от Али. Юмит е отделил достатъчно време, за да ги опознаем, показал ги е и в напрегнати ситуации, и приятелски разменяйки си ежедневни закачки. Страничните герои също са достатъчно добре описани.

Разбира се, основната тема в романа си остава този чудесен град Истанбул, с многовековна история и модерен мегаполис. Юмит ни разхожда разточително из неговите улици, така че дори и да не си ходил никога там просто няма как да не усетиш атмосферата му. По-голямата част от действието е съсредоточена около площада "Султанахмед" и намиращите се наоколо основни църкви, джамии и други исторически забележителности. Сигурна съм, че повечето от тях сте ги посещавали, така че лесно ще се ориентирате кое къде е. Не, неговите герои няма да преследват убиеца през тайни тунели и забранени за туристите места. Те се наслаждават на красотата им отстрани, точно така, както един обикновен турист би ги видял. Юмит не бърза толкова, а ни оставя да разгледаме града на спокойствие.

Невзад казва някъде в романа, че без капка свян говорим за "славните ни предци", но познаваме ли наистина миналото си? По-скоро не. Романът е доста обемен, но е написан на съвсем достъпен език и всичката тази история в него не натоварва. Има доста бележки под линия, които също са много достъпни, а някои от тях и любопитни.

Аз не се досетих кой е убиеца, затова финала ме свари неподготвена, но пък си беше логичен.

Съвсем честно си признавам, че нямаше да обърна внимание на този роман в книгопотока, така че благодаря на Колибри за страхотната книжна "сляпа среща" която ми спретнаха, която се оказа повече от успешна :)




 Превод от турски на Йорданка Бибина

 Издание на Колибри

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар