понеделник, 31 март 2014 г.

Леонардо Падура "Човекът, който обичаше кучетата"

...

Лев Троцки е човекът, който заедно с Ленин постига нещо почти немислимо - болшевиките не само взимат властта през 1917г., а успяват и да я задържат. В този роман обаче не става въпрос точно за тази паметна от историческа гледна точка година. Авторът ще ни пренесе малко по-напред във времето когато Троцки е низвергнат и изгонен от Русия като предател и враг на народа, а Сталин е самия Бог и нищо по-малко. Именно така започва романа, Троцки и част от семейството му трябва да заминат за Турция, единствената държава, която се решава да ги приеме.

Изгнаничеството на Троцки продължава дълги години и се разпростира в няколко европейски държави, за да завърши в Мексико. Там той е убит от човек, който заема другата сюжетна линия в романа. Той има много имена, основно Рамон, и извървява дълъг път докато стигне до самото убийство. Интересен е неговия образ, не мога да кажа, че е чисто отрицателен - до известна степен и той е жертва, безмилостно му промиват мозъка, никой не заслужава подобна съдба и страшно много му съчувствах. А и много неща прави заради една жена, та колко е вярвал в светлото бъдеще не е много ясно. Някъде тук в историята се намесва и тънкия момент когато една идея се превръща във фанатизъм и това никога не води до нещо добро.

Третата сюжетна линия в романа е тази на Иван, той е човека, който разказва историята, а самия автор се идентифицира с него в някаква степен - поне така каза той при представянето на романа си. И ако събитията около Троцки ще ни държат твърдо в 20-те и 30-те години на миналия век, то чрез Иван ще достигнем до наши дни. Случващото се в Куба през последните десетилетия е много идентично със случващото се у нас, така че се оказваме в доста познати води.

Падура не критикува, независимо от тежките събития, той остава неутрален свидетел, придържал се е към фактите и е оставил пълна свобода на читателя да реагира емоционално на написаното. 

Трябва да има такива романи, трябва да се помнят тези събития - абсурдното в случая е, че една идея за равенство и братство се превръща в абсолютна диктатура, с не по-малко жертви, отколкото всяка друга война. Ето как, някак си между другото, милиони намират смъртта си в "мирно" време и това е нещо, за което сякаш по-рядко се говори.

Човекът, който обичаше кучетата в този роман, не е един.

Предизвикателна творба, доста обемна със своите почти 900 страници, не чак толкова лесна за четене, не е за забавление - въпреки това, човек може само да спечели ако реши да я прочете.

Благодаря на Жанет 45 за книгата, както и за възможността да видим и чуем автора на живо - друго си е когато можеш да свържеш снимката от задната корица с истинския човек.





 Издание на Жанет 45

 Във Goodreads

2 коментара:

  1. Страхотна книга. Изчетох я за по-малко от седмица, толкова ме погълна. Задава много въпроси. Великолепен текст. Хареса ми как изследва в дълбочина характерите на героите, защото има причина да са станали такива каквито са.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, съгласна съм, Голяма книга наистина.

      Изтриване