вторник, 8 юли 2014 г.

Паринуш Сании "Моята орис"

...

Действието в този роман се развива в Иран, основно през 70-те и 80-те години на миналия век, стигайки до наши дни. Проследява живота на една обикновена иранска жена, като започва от момента, в който тя е девойка на 14-15 години. Преживява първото си влюбване, което завършва катастрофално с женитба за друг мъж, който дори не е виждала. Всички сме чували и знаем какво е принудителното омъжване на млади жени, почти деца. В този роман обаче нещата съвсем не се развиват точно така. Нашата главна героиня остава съвсем сама в първата брачна нощ и първоначално си помислих дали нейния чисто нов съпруг няма да се окаже гей примерно. Истината обаче е съвсем друга, а този герой е не по-малко интересен от нея. Беше ми любопитно да проследя развитието на връзката им.

В романа разбира се има и други истории, тези на роднините и приятелите, а те не са никак малко. Всички тези съдби се случват на фона на реални исторически и политически събития, като централно място заема Ислямската революция. Аз прочетох малко странична информация, в романа няма описание на събитията, те са представени през погледа на героите - съответно за някои от тях те имат голямо значение, а за други почти никакво. Много ми допадна начина по който авторката е описала политиката - един ден си враг, на другия си герой, после пак може да станеш враг, а може и да загубиш живота си. Погледнато дори за един по-кратък период от време, какъвто е човешкия живот, ясно се усеща пълното безсмислие на този безкраен процес и авторката с право си е позволила да иронизира ситуацията.

Напълно логично в романа има и много религия, но тя също е пречупена през погледа на героите, а те варират от пълни атеисти до почти фанатици. Никога не съм крила негативното си отношение към религията като цяло, но в този роман тя не ме дразнеше много, беше ми по-скоро интересно, макар трудно да преглъщам някои положения.

В края на романа ще видим нашата героиня като зряла жена. Всичките тези години, на които и ние ще станем свидетели, се случват най-вече в Техеран, действието почти не напуска границите на града. Съжалявам, че Паринуш Сании изобщо не описва града, през цялото време ми липсваха някакви пространствени опорни точки, а и щеше да ми е интересно да видя и почувствам по-отблизо този красив град.

Романът е написан на персийски и дори и чрез превода се усеща неговата музикалност - на мен поне така ми звучи, подобно на арабския. Паринуш Сании е известна и обичана в страната си писателка, така ми каза една дама, която живее и учи в Техеран и с която поддържам дългогодишно фейсбук приятелство.

"Моята орис" е сравнително лесен за четене роман, въпреки културните различия. Макар че изглежда като дамски роман аз лично не бих го определила като сантиментален или сълзлив. Политиката и религията в романа е доста, но не натоварва, на мен би беше интересно да се докосна до съвременната история на Иран. С една дума - чудесен!




 Превод на Людмила Янева

 Издание на Жанет 45, с много красива корица

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар