...
Чайна Миевил прави най-добре две неща - създава интересни светове & се заиграва с човешките табута до дупка. В "Морелси" света е море от релси, по които се движат влакове. Като казвам море, имам в предвид съвсем буквално море - хората използват жаргона на мореплаването, затова съвсем естествено може да чуеш "Човек зад борда", независимо, че става въпрос за влак. В този свят небето има два етажа, а света - четири, а най - важната наука е феровиаокеанологията, която изучава самите железни линии на морелсите. Както и в другите му романи, така и тук, се усеща наличието в миналото на по-напреднала технологична цивилизация, както и на извънземна.
Да стъпиш на земята не е добре откъдето & да го погледнеш. Освен, че е пълно табу, може & да е смъртоносно.
На фона на всичко това се запознаваме с Шам, млад мъж, който учи за доктор, макар да усеща, че не това е призванието му. Той е част от екипажа на Медис, който е къртоловен влак. В едно от пътуванията им те се натъкват на влакокрушение, а Шам успява да извади от останките му една малка карта-памет, в която вижда снимка, която не му дава мира. Той успява да убеди капитанката на влака да тръгнат в непланирана за екипажа посока, но отговаряща на желанието му. Така се озовават в най-голямото пристанище на познатия свят, в самия му център. Там ще намери хората от снимката, но това само ще доведе до нови въпроси. Някъде от тук истинското приключение започва, ще има битки, пиратски влакове, всевъзможни чудовища - и подземни и летящи. Тръгнали от центъра му Шам и компания ще успеят да стигнат до самия край на света.
В книгата няма нито един съюз "и", той е заменен със съответния му знак, но Миевил обяснява защо някъде в средата на романа.
& в този роман Миевил остава верен на стила си & поднася поредната доза странно - прекрасна история, която се случва в свят, не задължително нашия. На базата на три прочетени негови книги мога да кажа, че влаковете & гарите са много важни за повествованието му. В "Морелси" има много влакове, "Станция Пердидо" сама по себе си е гара, а в "Градът и градът" има една много важна разменна станция.
Чудесен си, Миевил, ненормалник такъв :-)
Превод на Светлана Комогорова - Комата ( изключителен! )
Издание на Изток - Запад с чудесна тъмна корица
Бг изданието във Goodreads
От една година "Градът и градът" ми се е забила в мислите - всеки път като мина през някоя книжарница спирам, разлиствам и.. хващам нещо друго. Сега като чета поста ти си мисля, че май трябва да се стегна в кръста и да подхвана този ненормалник ;-)
ОтговорИзтриване"Градът и градът" е чудесна, няма да сгрешиш ако започнеш от нея :)
ОтговорИзтриване