събота, 19 юли 2014 г.

Димана Трънкова "Усмивката на Кучето"

...

"Усмивката на Кучето" е археологически трилър, или поне така пише на корицата му. И да, наистина е такъв, макар че в никакъв случай не е клише. Действието в романа се развива за едно лято време и свършва с първите студени дни. Всичко се случва в нашата страна, в наши дни - просто няма как да се обърка, в предвид, че всички живеем в тази ситуация. 

Както подобава на един истински трилър той започва с убийство, на известен професор по история. То веднага се възприема като ритуално, защото жертвата е умъртвена по специфичен начин, на място, което се смята за свещено. В случая това е Белинташ - скалните образувания в Родопите, за които се счита, че са тракийско светилище. Тук ще отворя една скоба и ще поясня, че не съм посещавала това място и не знаех нищо за него, имам само някаква мъглява обща култура. Улових се, че не знам кой знае колко за траките и правя честата грешка да ги бъркам с по-късните християнски вярвания. Романът ме провокира да направя дузина търсения в Гугъл, а това е нещо, което уважавам. От друга страна всичката тази история е поднесена на много достъпно ниво, така че дори и лаици в историята като мен не се затрудниха с прочита на романа.

Междувременно убийствата стават повече, но ние няма да попаднем в центъра на официалното разследване. Вместо това ще проследим нишката на едно по-алтернативно разследване в лицето на Джон. Той е американец, женен на българка, журналист на свободна практика, който се оплита все по-дълбоко в историята, докато си пише материала. Той и неговата съпруга Емилия са пристигнали в България след дългогодишно отсъствие - Емилия за да се види с роднините, а роднините да се запознаят с нейния Джон. Героите в романа са толкова истински, че ще ги припознаете в своите приятели. 

Емилия така и не успява да се почувства у дома, върнала се е с огромно желание тук, но тези месеци ѝ носят повече страдание, отколкото радост. Мисля, че много имигранти биха я разбрали. Джон като мъж е по-практичен и рационален, той решава да запълни времето си с работа. Друг е въпроса, че тя така го увлича, че пренебрегва всичко останало. Аз лично го разбирам, когато си отдаден на нещо и го правиш със страст, до голяма степен се изключваш от действителността и дребните битовизми. И тук на сцената се появява Мая, тя живее и работи в България и помага на Джон в разследването му. Мая е по-неуловимия образ, но и по-интересния за мен. За съжаление точно тя се оказва в ситуация без изход.

Подобаващо за трилър действието е стегнато и бързо, но не чак толкова, че да не можеш да си поемеш дъх. Допадна ми този баланс, защото наред с разкритията около убийствата, има време да почувстваш топлината на летния ден и удоволствието от ледената бира. А Джон така сладко си пафка през целия роман, че чак и на мен ми се допуши. Мислено пътувах с тях до местата, които посещават, много от които непознати за мен - особено в Странджа, в която за съжаление почти не съм стъпвала (отбелязвам си наум да поправя тази грешка).

Макар че действието се върти около тракийски светилища по нашите земи авторката не е търсила евтина сензация, няма да намерите конспиративни планове за световно господство, нито извънземни :) Историята като наука все пак е нещо точно, не бива да се залита във фантазии и да се изопачават фактите, за да паснат на една или друга теория. За съжаление обаче постоянно се прави. Другия застъпен въпрос в романа е този за иманярството - там нещата на мен ми изглеждат направо безнадеждни. Без да съм компетентна по въпроса ми се струва, че това не е само местен български проблем.  

"Усмивката на Кучето" е роман на световно ниво и го заявявам с цялата отговорност на опита от прочетеното до сега. Има далеч по слаби романи, които се именуват бестселъри, превеждат се на много езици и се лансират като нещо велико. А особенно в областта на по-древната история има и не малко грозни залитания. Този роман за мен е чудесен баланс между древна история и съвременност, със всичките ѝ недостатъци и проблеми. Най-голямата му сила обаче е в героите и чудесния език. Все пак това е художествена литература, не научна публикация. Димана Трънкова се е справила повече от отлично.


Ето и две по-професионално написани ревюта - на Станислава Чуринскиене в Лира и на Светльо Желев в Литературен гид (тук има и откъс от книгата).



   Издание на Колибри

   Традиционно добра корица на Росен Дуков с изглед от Белинташ

   Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар