"Науката изисква толерантност към неизвестното. Там, където сме невежи не бива да допускаме вярата. Колкото и неудобна да ни е неяснотата, тя служи на една по-висша цел - кара ни да събираме още данни. Тази нагласа е разликата между науката и толкова много други неща. Науката не предлага почти нищо в сферата на евтините вълнения."
...
...
Карл Сейгън едва ли се нуждае от представяне, затова пропускам тази част и се съсредоточавам върху книгата. "Бледа синя точица" е публикувана през 1994г. и в интерес на истината първоначално смятах, че би звучала поостаряла към днешна дата. За моя изненада това изобщо не се оказа така, дори ми остана малко горчив вкус от този факт. На практика излиза, че не сме помръднали кой знае колко, независимо от технологичния бум, в който живеем, затова пък много успешно сме започнали поне няколко нови войни - не искам дори да ги броя. А пък темата за религиите изобщо не мисля да я подхващам дори, защото направо ме е срам от себеподобните ми (XXI-и век сме хора, два-де-сет и пър-ви !!!).
В началото на книгата Сейгън прави бърза ретроспекция на изучаването на Космоса, стигайки далече назад до Галилей. Това обаче не е някаква суха фактология, дори не е съвсем хронологично - Сейгън вмъква миналото между редовете на основния си разказ. Колкото и богата обща култура да имате пак ще си намерите нещо любопитно. В петата глава на книгата, която се нарича "Има ли разумен живот на Земята?" автора се поставя на мястото на хипотетичен извънземен, който за първи път посещава Земята. Много е въздействаща тази глава, не знам как го прави Сейгън, но в нейния край дори и аз се запитах има ли наистина разумен живот на нашата планета.
Както и в другите му книги, така и тук има специално място за мисиите на Вояджър 1 и 2, за техническите трудности, но и тяхното разрешаване. Текста в никакъв случай не е тежък за четене, нито е пълен с техническа терминология. Това впрочем важи за цялата книга - не е необходимо да имате някакви специални научни познания, за да прочетете книгата. Ако знаете с колко любов Сейгън пише за тези две машини, с вълнение, което буквално струи от редовете. И има за какво да се гордее! Макар за съжаление самия той да не е вече между живите Вояджър1 и 2 продължават и до днес своя път, като Вояджър1 напусна границата на Слънчевата система и навлезна в междузвездното пространство преди около година (през август 2012). Очакванията са, че двете сонди ще продължат своята работа още десетина години.
 |
| Титан, снимка на НАСА |
В книгата има и интересни данни за Титан, известния спътник на Сатурн, който има атмосфера и се предполага, че може би има течни морета от въглеводороди (към днешна дата езера и морета от течен метан и етан са потвърдени). Титан, както и Европа, спътника на Юпитер, е често експлоатирана тема от пишещите научна фантастика, които на базата на реални открития смело развихрят фантазията си. Така че нищо чудно да се озовете на някой от двата спътника чрез някой роман, още преди да е стъпил човешки крак на тези светове.
Всъщност по времето, в което Сейгън издава тази книга, мисията Касини-Хюйгенс (в момента се нарича Cassini Solstice) е в процес на планиране. Той пише, че ако всичко е наред сондата ще бъде изстреляна през 1997г. и ще достигне Сатурн и луните му през 2004г. Мога да ви уверя, че всичко наистина протече по план, защото хвърлях по едно око на тази мисия през годините. А съвсем наскоро Касини напомни за себе си пред широката общественост след като на 19-и юли тази година беше организирана символична среща на Сатурн със Земята, озаглавена Wave at Saturn и всеки можеше да помаха на Сатурн и да се снима в обща снимка :)
Разбира се Сейгън споменава и мисиите Аполо, както и тези до Марс - доста мисии има до там, знаем, в момента Кюриосити броди по марсианската земя, след много иновативно кацане; Индия (браво на тях!) също изстреля своя машина до Марс буквално преди дни. Може би много хора си мислят, че това е доста безсмислено, но Сейгън ще ви докаже, че не е така. Например веществата или съединенията, които доказано разрушават озоновия ни слой и сега всеки един от нас знае кои са те, са открити съвсем случайно от учени, занимаващи се с атмосферата на Венера. Така че колкото повече научаваме за Вселената, в която живеем, толкова по-добре бихме се справили с проблемите на Земята - тук визирам екологичните (за другите ни проблеми съм безкрайно скептична на този етап). Във всеки случай Сейгън вярва, че не в много далечно бъдеще човешки крак ще остави своя отпечатък на Марс, аз също съм склонна да мисля, че това не е толкова далечна перспектива. Тук искам да отворя скоба и да споделя нещо, което наистина много ме фрапира. Повечето хора смятат, че бюджета на НАСА е почти колкото този на отбраната. В действителност целия бюджет на НАСА, включително човешките и роботизирани мисии, е около 5% от военния бюджет. Винаги съм смятала, че ако не бяхме толкова заети да се въоръжаваме, а после да се избиваме, вече щяхме да сме стигнали звездите. Но това е положението - 5 процента за наука, 95 за "отбрана". Макар, че Сейгън дава пример с НАСА, предполагам че това съотношение е подобно и при останалите "велики" сили. Иска ми се да вярвам, че след края на Студената война това съотношение е различно.
Какво още има в тази невероятна книга? Сейгън говори за соларни платна, които вече са факт. Япония изстреля първия експериментален соларен апарат (IKAROS, през 2010г.), мисията е успешна и се случва дори и в момента. Толкова много сме чели за подобни технологии в научната фантастика, ето че постепенно те стават реалност. Да, все още са в много начален етап, но според мен тепърва ще се развиват. И още - астероиди, които могат да се използват за добиването на някакви природни ресурси, дори да се преместят; двигатели, задвижвани с антиматерия; тераформиране. Сейгън говори за XXII-и век, обаче и той прави уточнението, ако не се самоунищожим до тогава. В книгата има и няколко страници, посветени на проекта SETI, търсенето на извънземен разум (нали помните "Контакт" с Джоди Фостър?). В края на книгата Сейгън представя своето виждане за бъдещето на човечеството, вълнуващи страници, доста оптимистични, но подкрепени с факти. Надявам се, че именно това ще се случи с нас.
Разбира се Сейгън споменава и мисиите Аполо, както и тези до Марс - доста мисии има до там, знаем, в момента Кюриосити броди по марсианската земя, след много иновативно кацане; Индия (браво на тях!) също изстреля своя машина до Марс буквално преди дни. Може би много хора си мислят, че това е доста безсмислено, но Сейгън ще ви докаже, че не е така. Например веществата или съединенията, които доказано разрушават озоновия ни слой и сега всеки един от нас знае кои са те, са открити съвсем случайно от учени, занимаващи се с атмосферата на Венера. Така че колкото повече научаваме за Вселената, в която живеем, толкова по-добре бихме се справили с проблемите на Земята - тук визирам екологичните (за другите ни проблеми съм безкрайно скептична на този етап). Във всеки случай Сейгън вярва, че не в много далечно бъдеще човешки крак ще остави своя отпечатък на Марс, аз също съм склонна да мисля, че това не е толкова далечна перспектива. Тук искам да отворя скоба и да споделя нещо, което наистина много ме фрапира. Повечето хора смятат, че бюджета на НАСА е почти колкото този на отбраната. В действителност целия бюджет на НАСА, включително човешките и роботизирани мисии, е около 5% от военния бюджет. Винаги съм смятала, че ако не бяхме толкова заети да се въоръжаваме, а после да се избиваме, вече щяхме да сме стигнали звездите. Но това е положението - 5 процента за наука, 95 за "отбрана". Макар, че Сейгън дава пример с НАСА, предполагам че това съотношение е подобно и при останалите "велики" сили. Иска ми се да вярвам, че след края на Студената война това съотношение е различно.
Какво още има в тази невероятна книга? Сейгън говори за соларни платна, които вече са факт. Япония изстреля първия експериментален соларен апарат (IKAROS, през 2010г.), мисията е успешна и се случва дори и в момента. Толкова много сме чели за подобни технологии в научната фантастика, ето че постепенно те стават реалност. Да, все още са в много начален етап, но според мен тепърва ще се развиват. И още - астероиди, които могат да се използват за добиването на някакви природни ресурси, дори да се преместят; двигатели, задвижвани с антиматерия; тераформиране. Сейгън говори за XXII-и век, обаче и той прави уточнението, ако не се самоунищожим до тогава. В книгата има и няколко страници, посветени на проекта SETI, търсенето на извънземен разум (нали помните "Контакт" с Джоди Фостър?). В края на книгата Сейгън представя своето виждане за бъдещето на човечеството, вълнуващи страници, доста оптимистични, но подкрепени с факти. Надявам се, че именно това ще се случи с нас.
 |
Artist's Concept of Kepler-20f |
Иска ми се да кажа няколко думи за мисията Кеплер, нещо с което Сейгън би се гордял. Кеплер търси подобни-на-Земята светове от 2009г. и в момента тече с пълна сила. Имаме си много силен представител там в лицето на Проф. Димитър Съселов, а целта на проекта е да се намерят планети с подобни на нашата условия. Макар че мотото на мисията е търсенето на обитаеми светове, под това не се разбира търсене на зелени човечета. Мисията е ориентирана към намирането и изследването на био-химични съединения, които евентуално биха дали повече отговори на това, какво всъщност представлява живота. Учените се надяват това да донесе и съвсем конкретни ползи за човека, особено в медицината. Но за сега все още се обработват огромни количества информация и ако имате ентусиазъм може да се включите в проекта на Planethunters, който е отворен за всеки желаещ.
А защо в крайна сметка "бледа синя точица"? Това е снимка на Земята направена от Вояджър1 през 1990г. от разстояние около 6000 милиона км. и може да я видите на задната корица на книгата. Не знам дали може да си представите това разстояние, на мен лично ми е трудно, но може би точно затова тази снимка е толкова въздействаща. Книгата има много полезен показалец, както и богата библиография за по-любопитните.
Вдъхновяващо и умиротворяващо четиво! Подарете го на децата си.
И още за книгата в Книголандия, както и в блога на издателството от преводача Милена Боринова.
И още за книгата в Книголандия, както и в блога на издателството от преводача Милена Боринова.
Превод на Милена Боринова
В заключение публикувам една моя "снимка", направена със Solar Walk, на Титан в близък план, Сатурн и почти всички от по-известните му спътници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар