LoveBigBooks : Матю Удринг Стоувър "Острието на Тишал"

"За човек всъщност само две неща имат значение; какво иска и какво е готов да направи, за да го получи. Всичко останало, за което се преструваме, че е важно - дали си здрав, добре изглеждащ, умен, глупав, почтен, каквото и да е, - са просто подробности."

...

"Мракът е нож, който изрязва кората на твоите представи за себе си. Сенките на твоите претенции, багрите на твоите илюзии, пластовете на измамите, с които гланцираш живота си в цветовете, които украсяват твоят свят - всичко това няма никакво значение в мрака. Никой не може да ги види, дори самия ти.

Мракът скрива всичко освен истинската ти същност."

...

"Невинаги е лесно да се направи разлика между екзистенциализма и лошото настроение."

...

"Острието на Тишал" е втората книга от поредицата на Матю Стоувър за Отвъдие. Действието в романа се развива около 6-7 години след събитията в "Героите умират", но започва с връщане назад - ще видим главния герой Хари в колежанска възраст. В самото начало си помислих, че тази втора част ще е нещо като предистория, но не - след бързата ретроспекция се озоваваме в правилното време. Тук ще видим Хари в малко странна светлина - има си постоянна работа като управител на Студията, висок социален статус в строгата кастова система на Земята. Заради раните, получени в последната битка в Отвъдие, почти не може да ходи и прекарва повечето си време в инвалидна количка. Нещата между него и жена му не вървят добре, но живеят заедно и се грижат за нейната малка дъщеря. Звучи някак много познато...

Събуди се, Хари (и последвай белия заек).

Междувременно определени кръгове на Земята искат да сложат ръка на Отвъдие и неговите природни ресурси. Да се зачуди човек, че толкова време се удържаха. За целта им трябва причина, повод, за да нахлуят законно там и, разбира се, си я създават. Пускат смъртоносен вирус в Отвъдие и провокират малка война - ей така, небрежно. В резултат Хари, жена му и дъщеря му отново се оказват въвлечени в събития, режисирани, дирижирани и побутвани от някой друг.

Хари, съответно Каин в Отвъдие, не ми стоеше толкова като централен герой тук. Авторът е наблегнал много на останалите герои, като действието се развива през техните очи. В "Героите умират" имаше повече екшън; в "Острието на Тишал" героите са изморени, те се обръщат повече навътре към себе си, пренареждайки целите си, а някои изцяло преразглеждат ценностите си. Всички злодеи са много силни личности, човек трудно ги възприема като отрицателни герои. Аз лично повече им се възхищавах, отколкото възмущавах. Каин отнесе много бой в предната част, но тук тази чест се пада на останалите - някои от тях умират повече от веднъж.

В "Острието на Тишал" Стоувър ще ни даде повече информация за Земята - какво се е случило с нея и защо се е стигнало до това кастово общество, което, погледнато малко по-фолософски, си е направо като нашето.

Много силна втора част от поредицата, малко по-мъдра по мое лично усещане, с чудесно доразвити герои, които са пò малко и злодеи, и добри. А това ги прави много истински.

Макар да не харесвам много фентъзи жанра този роман наистина ми влезе под кожата, може би защото не е съвсем чисто фентъзи. Не е и фантастиката, но Стоувър така ги е съчетал, че се е получило нещо наистина добро. Аз лично се надявам да видим и следващата част на български :)