неделя, 15 февруари 2015 г.

Чайна Миевил "Посланическото градче"

"Да бъдеш дете не може да се сравни с нищо - то е най-простото състояние, просто да бъдеш. По-късно, когато мислим за него, ние го превръщаме в детство."
...

"Това беше нещото, в което превъзхождах всички - житейската техника, представляваща съвкупност от умения, късмет, леност и нахалство, която наричахме флоукване."
...

Мисля, че дори извънземните разбраха колко много харесвам Чайна Миевил и неговите светове. Затова няма да се впускам в повече подробности по въпроса, а ще мина направо на настоящия роман. "Посланическото градче" успя да ме изненада, изобщо не беше това което очаквах, а нещо много по-добро. Не е лесен за четене, изисква определена концентрация на мисълта и като цяло ме поизпоти. Амин!

В този роман има хора, има и извънземни. Хората са представители на вида Homo Diaspora, дали има междинни стъпала между тях и Homo Sapiens не става ясно, но аз лично смятам, че по-скоро няма. Самото посланическо градче и място на действието се намира някъде в Космоса, не е голямо, не играе някаква особена роля в политическия или иконимическия живот. Неговите обитатели се наричат ариеки и имат уникален език на общуване, който не може да се научи по никакъв начин, просто защото не е изграден от звуци, фонеми, думи и изречения, а от съзнание/разум. Зад всяка тяхна дума стои съзнание, не морфема. Определено е предизвикателство да си го представи човек.

Ролята на посланиците в този град е да общуват с този интересен вид след като нормалните хора не могат да го правят. За целта тези посланици преминават през не леко обучение и само малцина от тях успяват да проговорят този език. Всеки посланик е двама човека, които споделят общо съзнание. Когато в градчето идва поредния нов посланик всички го очакват с нетърпение. Но когато той започва да говори всички извънземни се дрогират от неговите думи и започват да настояват за още, и още...думи. Когато това не се случва те изпадат в наркотична абстиненция с всички, произтичащи от това негативни физически и психически последствия. За сравнително кратък период града се превръща в анархия.

Всичките тези събития ще ги видим пред погледа на една жена, която е родена в това градче, но после става пилот и го напуска. Тя е човек и освен това е елемент от извънземния език - тя е това което ние наричаме "сравнение" в нашия език. Мисля че никога няма да забравя нейното т.нар. от автора флоукване - да можеш да се носиш по течението, но точно по определен начин. Страхотен герой.

"Посланическото градче" е роман за езика и мисленето, за това колко немислимо свързани са те. Сериозен е Миевил тук, никакви закачки, никакви лиготии. Ако искате да се довършите съвсем може да го комбинирате с "Материалът на мисълта" на Стивън Пинкър. 

Причинете си този роман, със сигурност въображението ви няма да съжалява :)

Великолепно издание на "Посланическото градче" от Ентусиаст на български език - като започнем от превода и стигнем до корицата всичко си е на мястото! 





 Художник на корицата Фиделия Косева

 Издание на Ентусиаст

 Във Goodreads













Няма коментари:

Публикуване на коментар