"Ако не познаваш страстта си, това обърква ума, не сърцето ти."
...
Страхотно е да се окажеш на познато място, което ти навява спомени. Точно така се почувствах в третата и последна част посветена на загадъчната Зона X. Мястото е все така странно, но малко или повече познато - така че процеса по Приемане протича съвсем гладко за мен. Тази част ми се стори най-лесна за четене, а това, което най-много ми хареса е, че тук се събират всички герои. И да, отговори определено има.
Романът е структуриран като предните два, но някак си стои доста по-разбираем - като пъзел, който е почти завършен. Разбира се Вандърмиър никак не смята да ни даде готови отговори, а ще измъчи героите си до краен предел. Действието се развива в някакво относително настояще/ паралелно настояще/ минало и бъдеще/ неопределено/ неизмеримо. За мен най-хубавото беше появата на Сол, пазача на фара, както и на местността, преди да стане Зона X.
Вандърмиър не прави сензационни разкрития, не мисля че изобщо това е било намерението му. За повечето от нещата човек сам може да се досети. Но само как го прави! Никакъв изход, никакво бягство, никакво възможно решение. Единственото което остава е Приемането, безусловно и окончателно.
Когато четох втората част, Агенцията, тя ми се стори по-слаба, но сега не мисля така просто защото вече възприемам цялата картина. Според мен най-добрия вариант да се прочете тази трилогия е като не се правят дълги паузи между отделните части, защото така се губят ценни детайли.
"Приемане" е най-богатия на информация роман от трилогията, с множество гледни точки и времеви отрязъци. Героите получават своята завършеност тук и аз останах много доволна. Уникална мрачна атмосфера, която толкова ме впечатли и в предните две части и която е толкова специфична, че не бих я объркала никога.
Изключително много се радвам, че трилогията
Превод на Ирина Манушева
Издание на Екслибрис
Българското издание във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар