Алистър Рейнолдс "Вековен дъжд"

"Материята казва на пространство - времето как да се изкривява; пространство - времето казва на материята как да се движи."

...

История, която започва в Париж с контрабас и мъж на име Флойд просто няма как да не е добра. Музикалните ми асоциации са неизбежни като смяната на деня с нощта. Но да се върнем при Флойд. Той е частен детектив и заедно със своя партньор започват разследване на едно убийство.

Същевременно, в същия този Париж, но малко напред в бъдещето, когато цялата Земя е обект на археологическо изследване, се запознаваме с Верити, която логично е археолог. Но и там почти веднага се случва нещастен случай.

Двете сюжетни линии се развиват едновременно, едната в средата на 20-и век на Земята, другата - в 23-и в Слънчевата система. Аз лично се чувствах еднакво комфортно и в двете. Логично е да предположим, че двата века и героите ще се срещнат по някое време. Така и става. Тук се сещам за Одисеята на Кларк, там имаше една мисъл, че ако пренесем човек от 1000-ата година в 3000-ата той ще изпита огромен културен шок, докато това няма да се случи в такава степен на човек от 2000-ата година. Може малко да греша с годините, но такава беше идеята. Ами това определено работи, защото срещата на 20-и с 23-и век не е драматична.Но не е и това, което човек очаква.

Рейнолдс е незаслужено пренебрегван от мен автор и мисля сериозно да поправя грешката си.

Много приятна фантастика в малко повече от 600 страници. Аз ѝ се насладих изцяло. В бележките на автора на края на книгата разбирам, че музикалната ми асоциация е била съвсем точна :)

 

Превод на Петър Тушков

Издание на Инфо Дар

Във Goodreads