петък, 19 април 2013 г.

Питър Хелър "Кучешките звезди"

"Скръбта е елемент. Има си свой кръговрат като въглеродния, азотния. Никога не намалява, ама никога. Влиза и излиза от всичко."
...

Девет години след убийствена грипна епидемия, погубила голяма част от човечеството откриваме Хиг, патрулиращ периметъра, който защитава и в който живее. Това е малко летище и в радиус от няколко километра няма жива душа освен него, кучето му, малкия му самолет и един единствен съсед, който си пада по оръжия от всякакъв тип. На Хиг и съседа му им се налага да се защитават от останалите оцелели.

Хелър ни е показал един суров свят, в който превес над всичко има физическото оцеляване. Описания няма, всичко, което може да си представим за този свят е показано през очите на Хиг.  Действието се развива само чрез мислите на главния герой, които са кратки, ясни, категорични, без сантименталности. Мисълта му често се отклонява назад в миналото и само така разбираме какво се е случило. Понякога му прави номера, прелита напред, назад, съживява спомени, прави абсурдни асоциации.

В цялата книга на практика липсва пряка реч. Мисълта на Хиг тече в кратки изречения, с множество абзаци, отделени един от друг с празен ред. Определено нестандартен начин на писане и сякаш не мога да се сетя за друга написана по този начин книга. Обаче на мен много ми допадна, в началото ми изглеждаше малко елементарно, но това е само привидно, много е въздействащо. Пасва съвсем точно на събитията и обстановката. Както може да се досетите кучето също е основен герой и който поне веднъж е имал това щастие да се грижи за животно, независимо какво, ще разбере за какво говоря.

Романът е нестандартен, чете се леко, не натоварва, но и доста въздейства. За мен определено беше удоволствие.

"Кучешките звезди" е номиниран за тазгодишната награда "Артър Кларк", а победителя ще е ясен само след 10-ина дни, на 1-ви май. Независимо дали това ще е този роман или някой друг от останалите 5 номинирани си остава факта, че може да се насладим на един от подбраните фантастични романа, издадени в Англия за предната година и то сега, на момента. От мен лично поздравления на българския издател Екслибрис за тази чудесна възможност.


 Превод на Борислав Стефанов

 Издание на Екслибрис

 Във Goodreads



Посвещавам това ревю на малкото ми сладко Рони, което загубих само ден след написването му. Ще ми липсваш много приятелче, но ще се видим някога, някъде сред кучешките звезди.

Няма коментари:

Публикуване на коментар