"Медицинската наука никога няма да проникне в съкровените тайни и запечатаните отделения в човешката душа, дори и след милиони години прогрес."
...
Харесвам много Дан Симънс заради вдъхновяващия и незабравим за мен "Хиперион", който четох с абсолютна книжно-наркотична страст и никога няма да забравя това. Въпреки това все още не съм чела двата тома на Илион, макар че си ги купих още като ги издадоха на български - някак си имах чувството, че ужасно ще се разочаровам предвид тематиката. Подходих към "Ужас" по подобен начин, с настройката, че няма да ми хареса чак толкова. И колко много сгреших! Защото "Ужас" е великолепен, изобщо не това, което очаквах и хубавата изненада се оказа много, много сладка.
За роман от 800 страници очаквах неминуемо да има някакво количество пълнеж. Нищо подобно, романа не ме отегчи нито за миг, а разгръщах всяка следваща страница с истинско нетърпение. Няма почти никакви описания, никакво разтягане на локуми, никакви лигавщини. Само сняг, лед, тъмнина и хората, които изглеждат толкова мънички на фона на величествените планини от сняг, в този почти несъвместим с живота район на Земята. Безспорно красив, така както е красив и Космоса, но все пак крайно негостоприемен.
Романът е посветен на търсенето на митичния Северозападен морски път през Северния ледовит океан, които съединява Атлантическия и Тихия океан и по-точно на експедицията на Джон Франклин от 1845г. Тя е реално историческо събитие, завършило крайно трагично за всичките му участници. Затова и в романа на Симънс основните герои носят имената на действителните участници в тази експедиция. Сър Джон Франклин е капитан на "Еребус", който заедно с Френсис Крозиър, капитан на "Ужас" и стотина души екипаж отплават от Англия в търсене на този морски път. Дали романа носи името на кораба, Terror, или значението на думата е използвано да опише доста красноречиво тази трудна мисия, всеки ще трябва да реши сам за себе си.
Симънс е пропуснал приготовленията за експедицията, както и самото ѝ начало, и ни пренася директно на борда на двата кораба, които вече се намират доста на север в ледовитите океански води. Повествованието в романа се води от няколко души - вече споменатите двама капитана, Франклин и Крозиър, но също и от д-р Хари Гудсър, който иска да изследва арктическата флора и фауната, но в крайна сметка му се налага да работи като лекар. Неговия разказ е под формата на дневник. Трети лейтенант Джон Ървинг, който се влюбва в местна ескимоска, наречена Безмълвната дама (но и нея си я биваше). Томас Бланки, ледови лоцман и кормчия. Корнилиъс Хики - помощник-калафатник, той е основно действащо лице към края на романа. Има и още няколко, но те "разказват" само по една глава. Действието е не винаги точно хронологично, но остава в рамките на тези няколко години, през които се е провела експедицията.
Не знам как Симънс успява в толкова обемна творба да не залита в подробности, изобщо не задълбава чак толкова в ужасните условия, в дебнещата отвсякъде смърт, приела най-различни форми. Не че не става въпрос основно за това, за оцеляването, но въпреки това имах усещането, че чета едно добро приключенско четиво. В никакъв случай лековерно, а достатъчно сериозно, за да те държи на нокти. Романтика обаче няма грам.
Днес този морски път е не само добре изследван, но и много по-достъпен заради постоянно топящите се ледове. Най-тъмните кътчета на човешката душа обаче си остават все така неразгадаеми и Симънс е заложил на това в романа си. Колкото и да е страшна природата човешкото съзнание си остава още по-страшно. Майстор си, Симънс!
Чудесен роман, който наистина много ми хареса и въпреки големия обем всъщност се чете лесно. Интерпретацията на Симънс на тази експедиция е наистина интересна, а края на романа не изглежда нагласен.
...
Харесвам много Дан Симънс заради вдъхновяващия и незабравим за мен "Хиперион", който четох с абсолютна книжно-наркотична страст и никога няма да забравя това. Въпреки това все още не съм чела двата тома на Илион, макар че си ги купих още като ги издадоха на български - някак си имах чувството, че ужасно ще се разочаровам предвид тематиката. Подходих към "Ужас" по подобен начин, с настройката, че няма да ми хареса чак толкова. И колко много сгреших! Защото "Ужас" е великолепен, изобщо не това, което очаквах и хубавата изненада се оказа много, много сладка.
За роман от 800 страници очаквах неминуемо да има някакво количество пълнеж. Нищо подобно, романа не ме отегчи нито за миг, а разгръщах всяка следваща страница с истинско нетърпение. Няма почти никакви описания, никакво разтягане на локуми, никакви лигавщини. Само сняг, лед, тъмнина и хората, които изглеждат толкова мънички на фона на величествените планини от сняг, в този почти несъвместим с живота район на Земята. Безспорно красив, така както е красив и Космоса, но все пак крайно негостоприемен.
Романът е посветен на търсенето на митичния Северозападен морски път през Северния ледовит океан, които съединява Атлантическия и Тихия океан и по-точно на експедицията на Джон Франклин от 1845г. Тя е реално историческо събитие, завършило крайно трагично за всичките му участници. Затова и в романа на Симънс основните герои носят имената на действителните участници в тази експедиция. Сър Джон Франклин е капитан на "Еребус", който заедно с Френсис Крозиър, капитан на "Ужас" и стотина души екипаж отплават от Англия в търсене на този морски път. Дали романа носи името на кораба, Terror, или значението на думата е използвано да опише доста красноречиво тази трудна мисия, всеки ще трябва да реши сам за себе си.
Симънс е пропуснал приготовленията за експедицията, както и самото ѝ начало, и ни пренася директно на борда на двата кораба, които вече се намират доста на север в ледовитите океански води. Повествованието в романа се води от няколко души - вече споменатите двама капитана, Франклин и Крозиър, но също и от д-р Хари Гудсър, който иска да изследва арктическата флора и фауната, но в крайна сметка му се налага да работи като лекар. Неговия разказ е под формата на дневник. Трети лейтенант Джон Ървинг, който се влюбва в местна ескимоска, наречена Безмълвната дама (но и нея си я биваше). Томас Бланки, ледови лоцман и кормчия. Корнилиъс Хики - помощник-калафатник, той е основно действащо лице към края на романа. Има и още няколко, но те "разказват" само по една глава. Действието е не винаги точно хронологично, но остава в рамките на тези няколко години, през които се е провела експедицията.
Не знам как Симънс успява в толкова обемна творба да не залита в подробности, изобщо не задълбава чак толкова в ужасните условия, в дебнещата отвсякъде смърт, приела най-различни форми. Не че не става въпрос основно за това, за оцеляването, но въпреки това имах усещането, че чета едно добро приключенско четиво. В никакъв случай лековерно, а достатъчно сериозно, за да те държи на нокти. Романтика обаче няма грам.
Днес този морски път е не само добре изследван, но и много по-достъпен заради постоянно топящите се ледове. Най-тъмните кътчета на човешката душа обаче си остават все така неразгадаеми и Симънс е заложил на това в романа си. Колкото и да е страшна природата човешкото съзнание си остава още по-страшно. Майстор си, Симънс!
Чудесен роман, който наистина много ми хареса и въпреки големия обем всъщност се чете лесно. Интерпретацията на Симънс на тази експедиция е наистина интересна, а края на романа не изглежда нагласен.
Още за романа от преводача Васил Велчев (един от любимите ми) и в Книголандия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар