"Никога не забравяй, че важното е не добротата, а еволюцията на съзнанието. Нашият враг не е злината, а невежеството."
...
"Империята на ангелите" е продължението на "Танатонавтите". Наложи се да разлистя последните страници за да си припомня как завършваше романа - нашия герой Микаел Пенсон умира след като върху него се стоварва един Боинг и по правило трябва да се прероди отново като човек, който не помни нищо от предишния си живот.
Втората книга започва именно с неговата смърт и преминаването му през различните нива на вече открития от него и изследван мъртъв континент. Осъждат го набързо на прераждане, но за него се застъпва не кой да е, а самия Емил Зола и така Микаел вместо да се прероди и върне на Земята, става ангел. Той обаче ще има доста работа - трябва да следи живота на трима човека, две момчета и едно момиче, и да се опита на свой ред да превърне поне един от тях в ангел.
Проследяването на тези три човешки живота се оказа доста забавно. Още повече, че автора ни представя тяхната гледна точка, така че всеки един от тези трима герои сам ще ни разкаже живота си. Те нямат нищо общо - родени са в различни семейства, съответно житейския им път не е еднакъв. Едното момче става писател, другото става войник, а момичето - модел. И понеже света както знаем е малък, те ще се срещнат някой ден под една или друга форма.
Да си призная не харесвам книги с герои които са някакви богове. Едно от най-големите ми разочарования е "Господарят на светлината" на Зелазни, която никак не можах да оценя. Обаче ангелите на Вербер ми харесаха много. Те са рационално мислещи, чели са много, няма да срещнете нито една "божествена" мисъл в тях. Не са безгрешни, а се учат и трупат опит както всички останали. Няма да ви досадят с богоподобния си статус. И в добавка се оказват любопитни и се опитват да разберат какво стои над тях - богове или пък нещо друго. Действието в целия роман остава на територията на познатия ни вече мъртъв континент, а какво има след него ще разберем евентуално в следващата част. Вербер отново е накъсал действието с извадки, този път от "Енциклопедия на относителното и абсолютно знание", както и произволно избрани отговори от блицанкета. Подходете към тях с усмивка :)
Макар "Империята на ангелите" да е истинско продължение на "Танатонавтите" двете книги доста се различават. Първата е по-приключенска, по-емоционална, с повече действие и обрати. Втората е по-спокойна, по-мъдра, с по-малко герои. Първата е много забавна, втората е по-умиротворяваща. И двете са чудесни, но задължително трябва да се четат по правилния ред, защото иначе ще останат неразбираеми. Финала на "Империята на ангелите" е много добър.
И понеже Вербер ми напомни за една книга, която бих искала да прочета, след кратка пауза се връщам на третата и четвъртата част на историята, съответно "Ние, боговете" и "Дъхът на боговете", макар те да се водят част от нов цикъл.
Превод на Румяна Маркова
Издание на Colibri
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар