вторник, 2 април 2013 г.

Хосе Карлос Сомоса "Клара и сянката"

"...ако дадем простор на въображението, можем да се движим, без да нарушаваме покоя."
...

Още с първите редове на този роман Сомоса ни хвърля в дълбоки води. Няма време за защо и какво. Човешкото тяло е платно върху което рисуват художниците, получава се жива картина, която може да бъде разглеждана, наемана, премествана. Картина, произведение на изкуството като всяко друго.

Клара е едно от тези платна и в процеса на повствованието ще научим в какво точно се изразява нейната работа.

Във втората сюжетна линия в романа тече разследване за убийство с обичайните за това герои. Появява се и мистериозен човек, който се опитва да разруши картините на един определен художник.

Междувременно Клара получава примамливо предложение за работа, което разбира се приема. 
Всички герои ще се срещнат накрая на откриването на една изложба посветена на Рембранд. Цялото действие се развива в няколко европейски града и човек може да разпознае места, които е посещавал.

"Клара и сянката" е общо взето трилър, но фантастичния елемент, който присъства във всички романи на Сомоса, променя доста нещата. Романът ми беше една идея по-протяжен от необходимото. В "Стръв" нещата бяха по-стегнати, по-интензивни и по-вълнуващи. Може би защото я прочетох първа, но "Стръв" си остава по-добрия роман за мен, с много повече дълбочина. Иначе Сомоса пише добре, различен е, затова и "Зигзаг" ми стои в списъка за прочитане. За сега само "Ключът към бездната" не беше точно това, което очаквах.

Никак не лош роман, но може би не го прочетох в правилния момент, за да го почуствам по-добре. Малко по-дълъг от необходимото и някак разхвърлян. Липсва му нещо, което наистина да те грабне.


Превод на Людмила Петракиева и Катя Диманова

Издание на Colibri

Българското издание в Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар