Джефри Мур "Творците на памет"

"Единствената разлика между живота в коловоз и гроба е дълбочината."

...

Действието в романа се развива в Монреал, Канада и започва с едно малко момче, което се казва Ноел и на което е поставена "диагноза" синестет. Синестезията е сложна сетивност, в случая на Ноел звукът провокира възприятия на ярък цвят, т.е. той възприема речта като цвят. Освен това има феноменална памет, може да запамети огромно количество информация.

Норвал е млад мъж, добре изглеждащ и отлично съзнаващ това, който спи с много жени, само за по една нощ и по определена схема. 

Ноел и Нирвал са приятели. Докато Нирвал се занимава с многото си жени Ноел се грижи за майка си, която страда от Алцхаймер - болестта при която човек постепенно губи паметта си. Иронията на ситуацията е наистина жестока.

Самира учи в Института по експериментална психология и химия към Квебетския университет. Тя си пада по добре изглеждащи мъже като Норвал и въпреки, че постоянно се разочарова от тях продължава да го прави. Клиничен случай.

Джей Джей Уай е вечно усмихнат и помага на Ноел в химическите му опити.

Емил Ворта е невропсихолог, всички герои са свързани с него, а той е разказвача на историята, макар и по косвен начин. Негови са и всички бележки в края на книгата.

Това са творците на паметта, а историята им е истинска според доктор Ворта, а дали ще му повярваме или не - това е друг въпрос. Романът е едно пътешествие в необятната шир на човешката памет, за която всъщност знаем твърде малко. Героите са абсолютно страхотни, няма начин да не ги харесате, всеки един от тях, въпреки всичките им "странности". Освен, че научих много нови неща, разбрах и защо срядата е синя, а поезията хич не е за всеки - включвам и себе си в това число за мое съжаление.

Химията е поезия, а поезията химия в този страхотен роман, който не само ми допадна, но и доста ме развълнува, а в крайна сметка това е магията на литературата. 

 Превод на Невена Дишлиева-Кръстева

 Издание на Жанет 45

 Във Goodreads