събота, 22 юни 2013 г.

Станислав Лем "Едем"

"Войната е най-лошия начин за събиране на информация за чужда култура."
...

Друго си е от време на време да разгърнеш страниците на някоя стара книга и още по-добре тя да е фантастика. В случая "Едем" определено не е някакъв шедьовър на Лем, но това на пречи да прекараш някой и друг приятен час в компанията му.

Най-характерното за романа е, че героите нямат собствени имена, те са Химикът, Кибернетикът, Докторът, Инженерът, Физикът, Координаторът. Романът започва с лошо навлизане в атмосферата на една планета, корабът катастрофира, но всички оцеляват. Планетата, на която се намират се казва Едем, като Рай, тя прилича на Земята, има кислород, има и биологични форми на живот. Те обаче се оказват доста различни от земните. Защо нашите герои се намират там не става ясно - единственото, което се знае за планетата е, че тя е известна на екипажа, не е някакво откритие, но и не е посещавана от хора.

Действието е малко мудно и хаотично, а героите са малко странни - доста неорганизирани, не предприемат някаква стратегия след катастрофата, а правят разни неща ден за ден без ясна представа както целят. Срещат и извънземните форми на живот, но чак в края на книгата. Признавам, че не ми беше много лесна за прочит, но това е Станислав Лем, стила му е разпознаваем. Който се е справил със "Соларис" няма да има проблеми с този роман, писан в далечната вече 1958г.



 Превод на Огнян Сапарев

 Издание на Христо Г. Данов

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар