Дан Браун "Ад"

"Запомни нощта...защото е начало на вечността."

...

Романът започва както си е редно - нашия герой Робърт Лангдън се събужда във Флоренция с огнестрелна рана в главата без да си спомня нищо от случилото се. В самата болница някой отново се опитва да го убие, но един от лекарите там, Сиена Брукс, му помага да избяга. Явно тя ще е партньора на Лангдън в тази история. До тук без изненади.

Докато се крият двамата откриват странен предмет в сакото на Робърт. И тук някъде започват загадките и следите по които ще тръгнат - странен цилиндричен предмет, картина на Ботичели и "Божествената комедия" на Данте Алигиери. И двамата, поет и художник, са родени във Флоренция и са тясно свързани с историята на града.

Следва традиционно бързо действие и е трудно да се откъснеш от книгата. Разходката, която правят Робърт и Сиена из Флоренция е изключително приятна за четене. Тълкуването и разясненята на Робърт за Дантевия "Ад" също ми бяха много интересни. Имаше малко нагласени моменти, особено като се измъкваха сума пъти от преследващите ги полицаи, спец части и единични добре обучени професионалисти, но не е болка за умиране, а и не беше чак толкова дразнещо.

От Флоренция действието се пренася във Венеция - още един изключителен град в Италия. Припомням си Големия канал, площада "Сан Марко" и едноименната базилика с онези великолепни четири коня на фасадата и́. Приятелите стават врагове, а враговете - приятели и до последно е трудно да се прецени кой каква игра играе. За да се затвори кръга действието се пренася в Истанбул, познайте къде - в разкошната "Света София" разбира се. Авторът мимоходом споменава разни факти за всички тези забележителности, повечето известни на средностатистическия турист, но имаше и неща, които лично аз не знаех, както и леко преиначени факти, но това все пак е художествена литература. От трите града само във Флоренция не съм ходила, дано да имам това удоволствие.

В заключение ще кажа, че макар и да не съм голям почитател на Дан Браун, този роман е доста добър и си струва да се прочете, най-малкото заради Данте и целия период на Ренесанса. Романът не засяга толкова много религиозните символи, както е в "Шифъра на Леонардо" и "Шестото клеймо", а задълбочава повече в литературата и в по-глобалните проблеми на нашето съвремие. В интерес на истината тезата, която автора лансира определено е интересна и си признавам, че не бях мислила много по въпроса.  

  

 Превод на Крум Бъчваров

 Елена Кодинова

 Венцислав Божилов

 Издание на Бард

 Във Goodreads