Кормак Маккарти "Пътят"

"Въпрос: какво е разликата между онова, което никога няма да бъде и онова, което никога не е било?"

...

"Пътят" е отдавна отлаган за четене роман, към който имах предварителна нагласа, което може би не е много добре, но така или иначе романа е доста известен и няма как. Героите са двама, мъж и неговия син, които вървят пеша на юг, където очакват да е по-топло. Действието в романа се развива в някакво неопределено бъдеще, където нещо е сполетяло човечеството, не става ясно точно какво, но оцелелите очевидно са единици. Освен това се подразбира, че това се е случило преди поне няколко години, а не наскоро, защото момчето не знае нищо за света преди - неговия свят е настоящето, а то не е никак розово. На мен детето ми прилича на 7-8 годишно, не повече, но авторът не уточнява това. Останките от човешката цивилизация са навсякъде, но всичко е разрушено, храната отдавна е свършила, а климата е неприветлив - Слънцето не топли, а растенията и животните са мъртви.

Двамата вървят сами по пътя и се опитват да избегнат компанията на други хора. Имат причина да го правят. Не разговарят много, в романа почти няма диалози. То и описания няма кой знае колко, но не е трудно да си представиш обстановката. Силен, много силен текст.

Тежък, сив и прекрасен роман, в който надеждата за човечеството е едва доловима, а възможността всичко това да се случи е плашещо реална.

С подобна атмосфера е и излезналия съвсем наскоро роман на Питър Хелър "Кучешките звезди", който обаче е доста по-оптимистичен.

 Превод на Станимир Йотов

Издание на Пергамент Прес, с хубава корица и предговор от преводача

Романът има и други издания на български език и е награден с Пулицър за 2007 г.