неделя, 3 ноември 2013 г.

Итало Калвино "Ако пътник в зимна нощ"

"Вселената ще намира изява дотогава, докато някой все още може да заяви: "Чета, следователно се пише."
...

Не вярвам особено в любовта от пръв поглед (освен ако не е в книжарница), но вярвам в любовта от първа страница. Точно това ми се случи с Итало Калвино. Защо никой не ми каза по-рано колко хубаво пише този Калвино!? В първите шест страници на романа намерих най-пълното и точно описание на това, какво е да четеш, какво е да разтвориш страниците на нова книга, както и абсолютно точна класификация на книгите, които ако някой си мисли, че може просто да ги раздели на хубави или лоши, значи може би е по-добре да не се захваща точно с тази. 

Романът започва на една малка, провинциална гара, един човек току що е слязъл от пристигащ влак и носи голям куфар, който трябва да бъде разменен срещу съответната парола. И точно когато става интересно - пфу, греда. Оказва се, че има печатно недоразумение и след 32-а страница се връщаш отново на 17-а. Читателят, който е започнал този роман трябва да се върне обратно в книжарницата и да смени дефектното копие с ново. Там обаче ще срещне Читателката и...хм, това май ми е познато. А пък ние от самотната гара ще се озовем в малко полско градче, а новия роман ще се окаже написан на език, който вече е изчезнал. И както може да се досетите тази книжна галимация далеч няма да спре до тук, смело прескачайки между континентите и времевите епохи, дори и между паралелните светове.

Накратко, този роман съдържа десет начала на различни романи, всеки със своята история. Те се различават и по жанр и в края на романа има една простичка схема, по която може да се ориентирате за жанровото разпределение на историите. Макар че изглежда малко объркано, романът всъщност се чете много леко, но същевременно успява да те държи в напрежение и аз лично не можах да го оставя, докато не му видях края. Много съчувствах на горкия Читател, който все не успяваше да си дочете историята. Определено нестандартен роман и ако някога сте си мечтали да сте главен герой в съвсем истинска, публикувана творба, може да пробвате тази. На мен страшно ми хареса и в момента никак не мога да понеса факта, че нямам толкова дар слово, за да опиша това.

Ако героите от "Енигма" на Антони Казас Рос докопат този роман съм сигурна, че ще се развихрят и ще донапишат финалите на историите, затова за всеки случай поставям Калвино на друг рафт в библиотеката си :)

Една от най-известните книги на Калвино "Нашите предци" ще излезне след няколко седмици, отново с логото на Colibri, а аз ще си потърся и други негови неща, особено съм любопитна към фантастиката, която е писал.

За моя голяма изненада открих само едно ревю за тази книга, което е на Преслав Ганев в Литературата Днес 



Превод на Нева Мичева (чудесен между другото)

Издание на Colibri

Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар