...
"Синестезия" е втория публикуван роман на Диана Петрова след "Ана" - роман с неповторима главна героиня, в която се влюбих въпреки, или може би точно, заради всичките ѝ
отрицателни черти. Двата романа обаче нямат нищо общо. В "Синестезия" главния герой е мъж, при това съвсем млад, начинаещ психиатър, или психолог. Понеже е съвсем в началото на своята кариера той търси начини да започне от някъде. Свързва се със своя позната и успява да си уреди няколко клиента (или пациента). Те са служители в голяма софтуерна компания, като фирмата плаща на желаещите да посещават такива сеанси. В тях могат да се включат и техни близки или роднини, като единственото условие е да обитават един и същ дом. По този начин нашия главен герой, Радо, се сдобива с клиенти - няколко служителя на тази компания и няколко техни познати.
Още в самото начало на тези сеанси Радо кръщава клиентите си с различни имена, за да ги запомни по-добре, а и за негово улеснение. Така тези герои се оказват с имена като Писателката, Домакинята, Програмиста, Бърборкото, Летящия мениджър (този ми беше един от любимите) и т.н. Действието се развива с редуването на техните разкази. В началото ми беше доста забавно, после нещата стават малко по-сериозни.
Диана обаче няма да ни остави да се реем лежерно в историите на своите герои. В романа има много изненадващ обрат и се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. На мен лично много ми допадна това развитие на нещата и бях искрено заинтригувана как ще завърши цялата история.
Психологията, признавам си, ми е малко далечна като наука. Имам някаква обща култура по въпроса, но като цяло отношението ми към нея клони към неутрално. Това, което ми хареса е, че в романа няма суха и скучна терминология, всичко е представено по много разбираем начин дори и за хора, които не са много запознати с тази материя. Героите в романа са много добре развити, пълнокръвни образи, с които човек може да се идентифицира, или да разпознае в собственото си обкръжение. Те са в широки граници като възраст, различни като начин на живот и общо взето нямат нищо общо помежду си. Разбира се звездата в романа си остава Радо, необикновен, интелигентен, харизматичен и много различен от "масата".
"Синестезия" е написан много по-уверено и аз като читател винаги се радвам на положителната градация. Много, много ми хареса романа и понеже съм убедена, че Диана има какво още да ни каже, затова се надявам да продължава да пише :)
Готови ли сте да се срещнете със себе си? Защото в този роман има голяма вероятност да се случи точно това.
Издание на Изток-Запад
Много приятна корица на Деница Трифонова
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар