четвъртък, 16 януари 2014 г.

Драго Янчар "Тази нощ я видях"

"Човек не го терзаят нещата, които е направил, а тези, които не е. Които не са му стрували нищо или поне е можел да се опита да направи, но не ги е направил."
...

Действието в романа се развива основно в Любляна и околностите ѝ, малко преди и по време на Втората световна война. Главната героиня, Вероника, няма да се появи, тя присъства само в спомените на хората, които разказват историята. Първи е разказа на сръбски офицер, който е имал извънбрачна връзка с въпросната Вероника. Втора е гледната точка на майка ѝ. Трета поред е историята на немски военен лекар. Последните двама са Йожи и Иван, те работят във замъка, в който живее Вероника. А тя, тя е чудесна, образована, интелигентна, усмихната и толерантна. Лоша комбинация във времето, в което живее.

Очаквах някакъв тип любовна история, получих сериозен роман за войните и политическите идеологии. Автора говори за едно такова състояние, в което хем ти е гадно, хем ти е хубаво и точно така се чувствам след прочита на този роман. Чете се леко, въпреки че е тежък.

Много ми беше интересно да чета за сърби, словенци и хървати, все хубави хора, впримчени във водовъртежа на войните и все пак не точно врагове. Много ми е трудно да си представя днешна Словения като част от бивша Югославия, а пък самата Югославия като един по-различен съюз, не само познатия ни комунистически от близкото минало.

Силен и много европейски роман, без сантименталности, разказан необичайно и оставящ след себе си следа. Прочетен с голямо удоволствие :)

Ревюто, което ме накара да посегна към тази книга е на Ангел Игов в Култура.



Превод от словенски на Людмил Димитров 

Издание на Леге Артис

Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар