вторник, 21 януари 2014 г.

Ерик-Еманюел Шмит "Одисей from Багдад"

"Никоя цивилизация, достойна за това име, не би трябвало да изисква свидетелство за раждане."
... 

Действието в романа се развива в Багдад, в наши дни, историческите събития са лесно разпознаваеми тъй като самите ние сме им свидетели. Нашия главен герой Саад е роден в този град, в хубаво семейство с образован баща. Докато расте Ирак преживява своето прословуто дългогодишно ембарго, а Саддам Хюсейн е самия господ бог и нищо по-малко. През 2003г. когато американците започват войната с Ирак Саад е вече млад мъж и студент. Той приветства войната, то положението е толкова зле, че според него няма на къде повече да се влоши. Обаче има - защото след свалянето на диктатурата на Саддам идва гражданската война и времето на терористичните атентати. Много човешки жертви, като трагедията не подминава и семейството на Саад. Той почти е принуден от обстоятелствата за замине, да си потърси работа в чужда страна, за да може да помага на малкото оцелели членове на семейството си.

Как се изминава разстоянието от Багдад до Лондон без пари и документи? Освен с  изобретателност, много други варианти няма. Саад ще пътува повече от година и ще премине през много държави.

Романа се занимава със сериозни въпроси, които стоят на дневен ред тук и сега - незаконните имигранти, бежанците, Европа, арабските държави, тероризма, фанатичните идеологии. Но автора изобщо не е мелодраматичен, не набляга на всичкия ужас, който преживява героя му. Напротив, много е позитивен, явно целта му е по-скоро да информира, отколкото да пропагандира или да търси евтина сензация. Може би затова избира да разкаже тази история чрез един млад, образован, културен и мислещ човек, който независимо от мястото си на раждане, си остава млад и образован човек, еднакъв с всички останали "превилигировани", родени в т.нар. демократични общества. А къде се вписва Одисей в цялата работа става ясно от разговорите, които води Саад с мъртвия си баща.

Смятам, че книгите винаги предлагат по-добър поглед към събитията, независимо исторически или съвременни, от новинарските канали, които наблягат на сензацията и като цяло ме карат да се чувствам глупава. Не ги и гледам честно казано. Може и да съм пълен интроверт, но книгата на Шмит ми беше много по-полезна и по-образователна от тоновете информация, която се сипе по въпроса с Арабския свят. Книгата може да се стори малко наивна на хората, запознати в дълбочина със случващото се в Ирак, но на мен ми беше добре и много ми хареса. А Багдад и Техеран са ми в челния списък на места, които искам да посетя. Дано.





Превод от френски на Зорница Китинска

Издание на Леге Артис

Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар