неделя, 5 януари 2014 г.

Даниел Кийс "Цветя за Алджърнън"

...

Този роман съм го срещала в други романи и беше време да го прочета. Първоначално е публикуван като новела, която печели Хюго през 1959г. Впоследствие разширен до роман, който печели и Небюла през 1966г. Не е точно фантастика, може да се каже, че има малък фантастичен елемент и като цяло е трудно да му се даде точен жанр.

Историята в романа не е сложна - нашия главен герой е Чарли Гордън, на 32 години, умствено изостанал. Но се грижи относително добре за себе си. Има работа, която не е кой знае какво, но все пак работи. Посещава вечерно училище за възрастни със специални изисквания. Като се замисли човек някои "нормални" хора водят и по-застоял живот. Той е глупав по стандартните разбирания, наивен като дете, но и добронамерен. Проблема е, че не може да запомни наученото и да го приложи втори път. Но много иска да се бъде умен като всички останали. Тази му амбиция му спечелва правото да се подложи на експериментална мозъчна операция, която ще повиши интелекта му. Досега това не е правено върху човешко същество, единствено върху мишки. Алджърнън е именно такава мишка, която е преминала успешно операцията и е станала няколко пъти по-умна.

Чарли също ще стане по-умен, всъщност ние ще проследим целия процес чрез неговите работни отчети. Написани неграмотно в началото, те стават все по-сложни и се превръщат в нормална човешка реч. Първите страници наистина се четат трудно, но са малко на брой. Процеса на поумняване не е лесен за Чарли, в неговия относително прост свят навлизат знания, с които той не винаги може да се справи чисто емоционално. Вече може да вижда неща, които до скоро са били напълно скрити за съзнанието му. Разбира много неща за себе си, за семейството и приятелите си. Стига дори до там, че става по-умен и от професорите, провели експеримента. Но това има своята цена и Чарли ще трябва да я плати, колкото и несправедливо да изглежда.

Много силен роман, който не залага на съспенса, общо взето беше ясно какво ще се случи на края. По-интересно е обаче това, което става по средата. Не е много леко четиво, но не ми беше и толкова тежко, по-скоро бях любопитна, макар веднага да се досетих как ще свърши историята. Хареса ми много.

Друг подобен роман, за който веднага се сетих, е "Екстремен ум" на Алън Глин (ориг. заглавие The Dark Fields). Там отново има един мъж на същата възраст, който с помощта на хапче успява на използва пълния капацитет на своя мозък. Това значи не само подобрена памет като например да прочетеш "Война и мир" за три часа или да научиш китайски за седмица. Това значи и да виждаш логиката на света на едно по-високо ниво, да разбираш взаимовръзката между привидно несвързани неща, изобщо да имаш наистина глобален поглед. Означава още и да изпиташ по-голямо удоволствие от словото, изкуството, музиката. Това се случва и на Чарли в "Цветя за Алджърнън". Двата романа нямат нищо общо освен идеята за изкуствено повишаване на интелигентността и историите на двамата мъже са различни. "Екстремен ум" си е трилър отвсякъде, а "Цветя за Алджърнън" е всичко друго, но не и това. И двата романа са филмирани, не мисля да си го причинявам с "Цветя за Алджърнън", но "Екстремен ум" го гледах преди време и изобщо не ми хареса (филма се казва Limitless).

Още за "Цветя за Алджърнън" в Книгоман.


  
 Превод на Елика Рафи

 Издание на Кибеа

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар