петък, 31 януари 2014 г.

Кристофър Прийст "The Adjacent"

"When the imagination dies, so does hope."
...

The Adjacent е необикновен роман, Кристофър Прийст в чист вид и нищо по-малко. В основната сюжетна линия, което е малко условно, се запознаваме с Тибор, фотограф на свободна практика. Неговата съпруга е убита в Турция, където работи, а той трябва да се върне в Англия, за да даде показания, защото обстоятелствата около смъртта ѝ са доста загадъчни. Така и не намират тялото ѝ, а факта, че го привикват властите веднага ни подсказва, че става въпрос за оръжие, което естествено е секретно.

Тибор пътува дълго към Англия, а това ни дава добра възможност да надникнем към света, в който живее. Той е почти като нашия, действието се развива в близко бъдеще, около 30-40 години от сега. И все пак има малко разлики - Европа се намира в нещо като военно положение, хората не могат да пътуват свободно и като цяло се стреля. Освен това климата не е съвсем наред, Англия постоянно е връхлитана от тропически бури и урагани, а голяма част от стария континент е практически необитаема. Имената на държавите обаче са същите, само че Англия е част от IRGB (което е Islamic Republic of Great Britain). 

Ако приемем историята на фотографа за основна, то в романа има още няколко. Те ще ни пренесат назад във времето, преди и по време на Втората световна война. И в този роман има илюзионист, той трябва да помогне на военните като накара английските самолети да станат невидими за немските, за да могат да прелитат над вражеската територия без да ги обстрелват. Е, не прави магии естествено. Той обаче ще се запознае със знаменития Хърбърт Уелс, който присъства в романа като себе си.

Следващата история е на известен учен, носител на Нобелова награда, който открива т.нар. perturbative adjacent field, а на основата на неговото откритие се разработва оръжието, за което стана вече въпрос. Интересно беше описанието на автора на това явление, не е нужно да имаш познания в областта на теоретичната физика за да го разбереш. Освен това тази част беше много малка, като цяло автора не е наблегнал на научната страна на въпроса, така че в романа няма неразбираеми технически подробности.

Следващата история е на Кристина, цивилен пилот, а нея ще я видим през очите на един мъж, който я среща само за ден. Завладяващ е нейния образ, тя до голяма степен е и носител на тази уникална атмосфера в романа. Кристина обича да лети и го прави с неподправена страст.

Всички наши герои ще се срещнат в скрития мини-роман в романа. Това е познато място - архипелаг от острови с необикновенни обичаи и начин на живот. Тук ще видим нещо като малко копие на света от "Островитяни". Историите са така преплетени, че не може ясно да ги разграничиш до самия край. Не са подредени хронологично, а като матрьошки - всяка съдържа в себе си друга/и.

Невъзможен за преразказване роман, но много топъл, уютен и спокоен. Чувствах се разнежена между страниците му и ме отведе надалеч от всичко. В този смисъл изпитах пълната сила на това, което Прийст нарича adjacency. Всъщност не се наемам да дам точен превод на заглавието, особено с една дума, надявам се да го видим и на български някой ден.

Много харесвам Кристофър Прийст. Мно-го! Влюбих се в "Преобърнатият свят", изпитах чисто удоволствие от стила и класата на "Престиж", "Островитяни" ме предизвика, а "The Adjacent" ме докосна нежно и ми припомни с пълна сила защо толкова обичам фантастиката. 




 Издание на Gollancz

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар