петък, 31 януари 2014 г.

Кристофър Прийст "The Adjacent"

"When the imagination dies, so does hope."
...

The Adjacent е необикновен роман, Кристофър Прийст в чист вид и нищо по-малко. В основната сюжетна линия, което е малко условно, се запознаваме с Тибор, фотограф на свободна практика. Неговата съпруга е убита в Турция, където работи, а той трябва да се върне в Англия, за да даде показания, защото обстоятелствата около смъртта ѝ са доста загадъчни. Така и не намират тялото ѝ, а факта, че го привикват властите веднага ни подсказва, че става въпрос за оръжие, което естествено е секретно.

Тибор пътува дълго към Англия, а това ни дава добра възможност да надникнем към света, в който живее. Той е почти като нашия, действието се развива в близко бъдеще, около 30-40 години от сега. И все пак има малко разлики - Европа се намира в нещо като военно положение, хората не могат да пътуват свободно и като цяло се стреля. Освен това климата не е съвсем наред, Англия постоянно е връхлитана от тропически бури и урагани, а голяма част от стария континент е практически необитаема. Имената на държавите обаче са същите, само че Англия е част от IRGB (което е Islamic Republic of Great Britain). 

Ако приемем историята на фотографа за основна, то в романа има още няколко. Те ще ни пренесат назад във времето, преди и по време на Втората световна война. И в този роман има илюзионист, той трябва да помогне на военните като накара английските самолети да станат невидими за немските, за да могат да прелитат над вражеската територия без да ги обстрелват. Е, не прави магии естествено. Той обаче ще се запознае със знаменития Хърбърт Уелс, който присъства в романа като себе си.

Следващата история е на известен учен, носител на Нобелова награда, който открива т.нар. perturbative adjacent field, а на основата на неговото откритие се разработва оръжието, за което стана вече въпрос. Интересно беше описанието на автора на това явление, не е нужно да имаш познания в областта на теоретичната физика за да го разбереш. Освен това тази част беше много малка, като цяло автора не е наблегнал на научната страна на въпроса, така че в романа няма неразбираеми технически подробности.

Следващата история е на Кристина, цивилен пилот, а нея ще я видим през очите на един мъж, който я среща само за ден. Завладяващ е нейния образ, тя до голяма степен е и носител на тази уникална атмосфера в романа. Кристина обича да лети и го прави с неподправена страст.

Всички наши герои ще се срещнат в скрития мини-роман в романа. Това е познато място - архипелаг от острови с необикновенни обичаи и начин на живот. Тук ще видим нещо като малко копие на света от "Островитяни". Историите са така преплетени, че не може ясно да ги разграничиш до самия край. Не са подредени хронологично, а като матрьошки - всяка съдържа в себе си друга/и.

Невъзможен за преразказване роман, но много топъл, уютен и спокоен. Чувствах се разнежена между страниците му и ме отведе надалеч от всичко. В този смисъл изпитах пълната сила на това, което Прийст нарича adjacency. Всъщност не се наемам да дам точен превод на заглавието, особено с една дума, надявам се да го видим и на български някой ден.

Много харесвам Кристофър Прийст. Мно-го! Влюбих се в "Преобърнатият свят", изпитах чисто удоволствие от стила и класата на "Престиж", "Островитяни" ме предизвика, а "The Adjacent" ме докосна нежно и ми припомни с пълна сила защо толкова обичам фантастиката. 




 Издание на Gollancz

 Във Goodreads

вторник, 21 януари 2014 г.

Ерик-Еманюел Шмит "Одисей from Багдад"

"Никоя цивилизация, достойна за това име, не би трябвало да изисква свидетелство за раждане."
... 

Действието в романа се развива в Багдад, в наши дни, историческите събития са лесно разпознаваеми тъй като самите ние сме им свидетели. Нашия главен герой Саад е роден в този град, в хубаво семейство с образован баща. Докато расте Ирак преживява своето прословуто дългогодишно ембарго, а Саддам Хюсейн е самия господ бог и нищо по-малко. През 2003г. когато американците започват войната с Ирак Саад е вече млад мъж и студент. Той приветства войната, то положението е толкова зле, че според него няма на къде повече да се влоши. Обаче има - защото след свалянето на диктатурата на Саддам идва гражданската война и времето на терористичните атентати. Много човешки жертви, като трагедията не подминава и семейството на Саад. Той почти е принуден от обстоятелствата за замине, да си потърси работа в чужда страна, за да може да помага на малкото оцелели членове на семейството си.

Как се изминава разстоянието от Багдад до Лондон без пари и документи? Освен с  изобретателност, много други варианти няма. Саад ще пътува повече от година и ще премине през много държави.

Романа се занимава със сериозни въпроси, които стоят на дневен ред тук и сега - незаконните имигранти, бежанците, Европа, арабските държави, тероризма, фанатичните идеологии. Но автора изобщо не е мелодраматичен, не набляга на всичкия ужас, който преживява героя му. Напротив, много е позитивен, явно целта му е по-скоро да информира, отколкото да пропагандира или да търси евтина сензация. Може би затова избира да разкаже тази история чрез един млад, образован, културен и мислещ човек, който независимо от мястото си на раждане, си остава млад и образован човек, еднакъв с всички останали "превилигировани", родени в т.нар. демократични общества. А къде се вписва Одисей в цялата работа става ясно от разговорите, които води Саад с мъртвия си баща.

Смятам, че книгите винаги предлагат по-добър поглед към събитията, независимо исторически или съвременни, от новинарските канали, които наблягат на сензацията и като цяло ме карат да се чувствам глупава. Не ги и гледам честно казано. Може и да съм пълен интроверт, но книгата на Шмит ми беше много по-полезна и по-образователна от тоновете информация, която се сипе по въпроса с Арабския свят. Книгата може да се стори малко наивна на хората, запознати в дълбочина със случващото се в Ирак, но на мен ми беше добре и много ми хареса. А Багдад и Техеран са ми в челния списък на места, които искам да посетя. Дано.





Превод от френски на Зорница Китинска

Издание на Леге Артис

Във Goodreads

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Драго Янчар "Тази нощ я видях"

"Човек не го терзаят нещата, които е направил, а тези, които не е. Които не са му стрували нищо или поне е можел да се опита да направи, но не ги е направил."
...

Действието в романа се развива основно в Любляна и околностите ѝ, малко преди и по време на Втората световна война. Главната героиня, Вероника, няма да се появи, тя присъства само в спомените на хората, които разказват историята. Първи е разказа на сръбски офицер, който е имал извънбрачна връзка с въпросната Вероника. Втора е гледната точка на майка ѝ. Трета поред е историята на немски военен лекар. Последните двама са Йожи и Иван, те работят във замъка, в който живее Вероника. А тя, тя е чудесна, образована, интелигентна, усмихната и толерантна. Лоша комбинация във времето, в което живее.

Очаквах някакъв тип любовна история, получих сериозен роман за войните и политическите идеологии. Автора говори за едно такова състояние, в което хем ти е гадно, хем ти е хубаво и точно така се чувствам след прочита на този роман. Чете се леко, въпреки че е тежък.

Много ми беше интересно да чета за сърби, словенци и хървати, все хубави хора, впримчени във водовъртежа на войните и все пак не точно врагове. Много ми е трудно да си представя днешна Словения като част от бивша Югославия, а пък самата Югославия като един по-различен съюз, не само познатия ни комунистически от близкото минало.

Силен и много европейски роман, без сантименталности, разказан необичайно и оставящ след себе си следа. Прочетен с голямо удоволствие :)

Ревюто, което ме накара да посегна към тази книга е на Ангел Игов в Култура.



Превод от словенски на Людмил Димитров 

Издание на Леге Артис

Във Goodreads

събота, 11 януари 2014 г.

Бернар Вербер "Ние, боговете"

"Любовта е победа на въображението над разума."
...

"Ние, боговете" започва точно от там, от където свършва "Империята на ангелите". Въпреки че този роман поставя началото на нов цикъл абсолютно немислимо е да не се прочетат предните две части (според мен). Главния герой отново е Микаел Пенсон, който отново среща стари приятели на новото място. А то е един остров, на който има планина, която се казва Олимп и очевидно не е на Земята. Това, което е различно тук е, че хората отново имат тела, а не са безтелесни като ангелите. Само че вече не са ангели, а богове-чираци. Познатата ни от предните две части тайфа ще нарече себе си теонавти, любопитни както винаги и готови да откриват нови светове.

И понеже в света на Вербер човек се учи не само докато е жив, а и след това, нашите герои ще тръгнат отново на училище и то съвсем истинско - с лекции и упражнения. А лекторите са някои избрани богове - Кронос, Хефест, Посейдон, Арес, Хермес, Деметра, Афродита. Който е играл повечко стратегически игри това много ще му помогне. Защото учениците хващат един свят на който няма никакъв живот и създават такъв от най-простите молекули до интелигентни човешки същества. Всеки си изгражда своя цивилизация като тя не е непременно позната на Земята. Който не се справи бива елиминиран.

В романа има доста старогръдска митология и на който темата му е интересна ще намери какво да прочете. Като цяло намитам тази трета част на историята на Вербер за по-слаба, надявам се да компенсира със следващите две. "Ние, боговете" мога да го класифицирам като роман, внасящ полезно инфо в базата данни "обща култура". За съжаление живота на божествата все така не може да ме заинтригува, но поне научих някои нови за мен неща от частта извън митологията. Романа завършва на никъде, затова не знам какво мога да очаквам от следващия, "Дъхът на боговете", който вече е издаден на български език. Последната пета част предполагам ще се появи след известно време.




 Превод на Георги Ангелов

 Издание на Colobri

 Във Goodreads

неделя, 5 януари 2014 г.

Даниел Кийс "Цветя за Алджърнън"

...

Този роман съм го срещала в други романи и беше време да го прочета. Първоначално е публикуван като новела, която печели Хюго през 1959г. Впоследствие разширен до роман, който печели и Небюла през 1966г. Не е точно фантастика, може да се каже, че има малък фантастичен елемент и като цяло е трудно да му се даде точен жанр.

Историята в романа не е сложна - нашия главен герой е Чарли Гордън, на 32 години, умствено изостанал. Но се грижи относително добре за себе си. Има работа, която не е кой знае какво, но все пак работи. Посещава вечерно училище за възрастни със специални изисквания. Като се замисли човек някои "нормални" хора водят и по-застоял живот. Той е глупав по стандартните разбирания, наивен като дете, но и добронамерен. Проблема е, че не може да запомни наученото и да го приложи втори път. Но много иска да се бъде умен като всички останали. Тази му амбиция му спечелва правото да се подложи на експериментална мозъчна операция, която ще повиши интелекта му. Досега това не е правено върху човешко същество, единствено върху мишки. Алджърнън е именно такава мишка, която е преминала успешно операцията и е станала няколко пъти по-умна.

Чарли също ще стане по-умен, всъщност ние ще проследим целия процес чрез неговите работни отчети. Написани неграмотно в началото, те стават все по-сложни и се превръщат в нормална човешка реч. Първите страници наистина се четат трудно, но са малко на брой. Процеса на поумняване не е лесен за Чарли, в неговия относително прост свят навлизат знания, с които той не винаги може да се справи чисто емоционално. Вече може да вижда неща, които до скоро са били напълно скрити за съзнанието му. Разбира много неща за себе си, за семейството и приятелите си. Стига дори до там, че става по-умен и от професорите, провели експеримента. Но това има своята цена и Чарли ще трябва да я плати, колкото и несправедливо да изглежда.

Много силен роман, който не залага на съспенса, общо взето беше ясно какво ще се случи на края. По-интересно е обаче това, което става по средата. Не е много леко четиво, но не ми беше и толкова тежко, по-скоро бях любопитна, макар веднага да се досетих как ще свърши историята. Хареса ми много.

Друг подобен роман, за който веднага се сетих, е "Екстремен ум" на Алън Глин (ориг. заглавие The Dark Fields). Там отново има един мъж на същата възраст, който с помощта на хапче успява на използва пълния капацитет на своя мозък. Това значи не само подобрена памет като например да прочетеш "Война и мир" за три часа или да научиш китайски за седмица. Това значи и да виждаш логиката на света на едно по-високо ниво, да разбираш взаимовръзката между привидно несвързани неща, изобщо да имаш наистина глобален поглед. Означава още и да изпиташ по-голямо удоволствие от словото, изкуството, музиката. Това се случва и на Чарли в "Цветя за Алджърнън". Двата романа нямат нищо общо освен идеята за изкуствено повишаване на интелигентността и историите на двамата мъже са различни. "Екстремен ум" си е трилър отвсякъде, а "Цветя за Алджърнън" е всичко друго, но не и това. И двата романа са филмирани, не мисля да си го причинявам с "Цветя за Алджърнън", но "Екстремен ум" го гледах преди време и изобщо не ми хареса (филма се казва Limitless).

Още за "Цветя за Алджърнън" в Книгоман.


  
 Превод на Елика Рафи

 Издание на Кибеа

 Във Goodreads

събота, 4 януари 2014 г.

Бернар Вербер "Империята на ангелите"


"Никога не забравяй, че важното е не добротата, а еволюцията на съзнанието. Нашият враг не е злината, а невежеството."
...

"Империята на ангелите" е  продължението на "Танатонавтите". Наложи се да разлистя последните страници за да си припомня как завършваше романа - нашия герой Микаел Пенсон умира след като върху него се стоварва един Боинг и по правило трябва да се прероди отново като човек, който не помни нищо от предишния си живот.

Втората книга започва именно с неговата смърт и преминаването му през различните нива на вече открития от него и изследван мъртъв континент. Осъждат го набързо на прераждане, но за него се застъпва не кой да е, а самия Емил Зола и така Микаел вместо да се прероди и върне на Земята, става ангел. Той обаче ще има доста работа - трябва да следи живота на трима човека, две момчета и едно момиче, и да се опита на свой ред да превърне поне един от тях в ангел.

Проследяването на тези три човешки живота се оказа доста забавно. Още повече, че автора ни представя тяхната гледна точка, така че всеки един от тези трима герои сам ще ни разкаже живота си. Те нямат нищо общо - родени са в различни семейства, съответно житейския им път не е еднакъв. Едното момче става писател, другото става войник, а момичето - модел. И понеже света както знаем е малък, те ще се срещнат някой ден под една или друга форма.

Да си призная не харесвам книги с герои които са някакви богове. Едно от най-големите ми разочарования е "Господарят на светлината" на Зелазни, която никак не можах да оценя. Обаче ангелите на Вербер ми харесаха много. Те са рационално мислещи, чели са много, няма да срещнете нито една "божествена" мисъл в тях. Не са безгрешни, а се учат и трупат опит както всички останали. Няма да ви досадят с богоподобния си статус. И в добавка се оказват любопитни и се опитват да разберат какво стои над тях - богове или пък нещо друго. Действието в целия роман остава на територията на познатия ни вече мъртъв континент, а какво има след него ще разберем евентуално в следващата част. Вербер отново е накъсал действието с извадки, този път от "Енциклопедия на относителното и абсолютно знание", както и произволно избрани отговори от блицанкета. Подходете към тях с усмивка :)

Макар "Империята на ангелите" да е истинско продължение на "Танатонавтите" двете книги доста се различават. Първата е по-приключенска, по-емоционална, с повече действие и обрати. Втората е по-спокойна, по-мъдра, с по-малко герои. Първата е много забавна, втората е по-умиротворяваща. И двете са чудесни, но задължително трябва да се четат по правилния ред, защото иначе ще останат неразбираеми. Финала на "Империята на ангелите" е много добър.

И понеже Вербер ми напомни за една книга, която бих искала да прочета, след кратка пауза се връщам на третата и четвъртата част на историята, съответно "Ние, боговете" и "Дъхът на боговете", макар те да се водят част от нов цикъл.




 Превод на Румяна Маркова

 Издание на Colibri

 Във Goodreads